Защо е необходимо да се научим да пишем добро есе? На първо място приемните изпити за много български и чуждестранни университети включват писането на аргументативен текст, мотивационно писмо или друг тип текст, но най-често това е т.нар. есе.
Защо?
Отговорът е лесен. В един аргументативен текст ясно се вижда до колко един кандидат е способен да решава проблеми, тоест да открива и дава ясни отговори на поставени въпроси, като е способен да открие и подходящите доказателства, за да защити своите твърдения.
А това е в основата всяко обучение, работа, та дори и в основата на самия живот.
За да се създаде един аргументативен текст, ученикът трябва да може на първо място да открие поставения в заглавието въпрос (често заглавието не е въпрос), да даде точен отговор и да защити своите твърдения с убедителни аргументи, които трябва да бъдат логически свързани, целенасочени и не на последно място задълбочени.
За да се постигне всичко това, разбира се, са необходими упражнения и широка обща култура. Защото дори и да се усвоят всички техники за писането на есе, ако нямаме богатство от знания за света и човека, няма да бъдем убедителни и текстът ни ще бъде осеян от клишета.
Какво представлява есето
И така, есето е аргументативен текст, който изразява лична позиция (мнение) и се позовава на различни области от човешкото познание – наука, изкуство, култура, бит и личен житейски опит.
Мнението е твърдение по тема, по която е невъзможно да се достигне пълна обективност, и се базира на интерпретация (тълкуване) на фактите и явленията и емоционално отношение към тях от страна на пишещия (говорещия, когато аргументативният текст е публично изказване).
В учебната програма за гимназиален етап на обучение в българското училище се разграничават три вида есета:
- есе по морален проблем;
- есе по граждански проблем;
- есе по житейски проблем.
Есето по морален проблем се свързва с универсалните принципи за доброто и злото. Примери за морални проблеми (въпроси): лъжата, прошката, отмъщението, избора между сърцето и разума и т.н. Примерни теми са: „Доброто у мен“, „Завистта“ и др.
Есето по граждански проблем разглежда въпроси от полето на гражданските отношения. Принципите, върху които се гради гражданското общество, са точно и ясно изразени в идеята за универсалните права на човека – свобода, равенство, братство, разум, сигурност, собственост.
Примерни теми могат да бъдат „Различно ли е детското страдание вчера и днес?“, ”Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”, „Пристрастени ли сме към живота в Мрежата“ и др.
Примерни теми за есе по житейски проблем могат да бъдат „Природата дом и/или апокалипсис“, “Да преминеш отвъд думите“, „Тежестта на думите“, „Живот в мрежата“ и др.
Поради липсата на достатъчно учебни часове за създаването на аргументативни текстове записването на курс по български език и литература се оказва необходимо условие за успеха в това начинание, което е част от матурата по БЕЛ след 12.клас.
Преподавателите с опит знаят, че уменията за писане се развиват с много работа и правилни напътствия. Знае го и прекрасният учител по български език и литература, който води курсовете за 12. клас в „Йота“ център.
Техники за подобряване на писането на есе
Уводът
Той трябва да бъде неочакван и привличащ вниманието. Може да избирате между цитат, въпроси, обзор по темата, дефиниция, статистически данни, свързани с темата, противоположно твърдение на основната теза, лично наблюдение и др.
Избягвайте изречение, което повтаря темата от заглавието, обобщения, върху опита на цялото човечество (всички, никой и т.н.), изрази като „Аз мисля“, „Аз смята“, „По мое мнение“, „Аз вярвам“ и др., защото е ясно, че есето има за цел да представи вашата гледна точка и не е необходимо това да се подчертава (може да използват подобни фрази в изложението (аргументативната част), но по възможност рядко и само ако е необходимо допълнителното подчертаване на лично наблюдение).
Тезата
Представлява директен отговор на поставения в заглавието проблем, опиращ се на зададените ключови думи, като изразява мнението на пишещия, сведено до убедително твърдение.
Състои се обикновено от три-четири подтези, които ще се защитават в изложението. Те могат да бъдат „извлечени“ от личния опит, от различни сфери на човешкото познание (митове, фолклор, литература, история, философия и други научни области).
Изложение
Всяко изложение се състои от аргументативни параграфи, които отговарят на подтезите. Всеки параграф започва с въвеждащо изречение (подтезата), като се избягва дословното повтаряне на изреченията от тезата.
Всички параграфи в изложението са логически свързани с плавни преходи, за да се избегне „скачането“ от една подтема към друга, целенасочени и задълбочени (един аргументативен параграф може да се състои от няколко абзаца, за да се постигне задълбоченост на изказването).
Целта на параграфите е да се обясни, развие и докаже съответната подтеза (микротеза). Включват се разсъждения, примери от книги, филми, личен опит, цитати, описания и др.
Заключението
То трябва да обобщи изводите, до които се достига чрез направените разсъждения, като се дава отговор на въпроса с какво би се подобрил животът на общността, ако читателят се замисли върху споделения опит.
Възможни подходи при създаване на заключение са:
- обобщаване на основните идеи;
- обвързване на проблема с актуален контекст;
- препоръка как да се реши проблемът, изложен в есето, представляваща опит за приобщаване на читателя към идеите на пишещия.