Френската азбука

Изглежда много познато и същевременно ни изумява с произношението си – що е то? Френската азбука не изглежда нищо особено, всъщност изглежда като всяка друга азбука от латински произход.

В какво тогава се състои трудността й?

Правилно се досещате, че комплексността на френския език идва не от самите букви (звукове), а от тяхното комбиниране. Всъщност за всеки ученик, който иска да изучава френски език, е важно да запомни точно две неща, свързани с френската азбука. Ето кои са те:

• Първо и най-важно – звукът „е“ не присъства във френската азбука. Да, правилно прочетохте. Онова „е“, което виждате в таблицата с буквите горе, всъщност не се произнася „е“ и няма друга буква, която да го замества. Ако искаме да произнесем звука „е“, когато говорим френски, ние трябва да работим било с ударения, било с комбинация от букви.
• Второ, буквата „h“ не се произнася. Изобщо. Дори не се и загатва. През повечето време направо се преструваме, че я няма. А в останалите случаи я заместваме с кратка пауза или с бързо вдишване. И – ясно ви е вече – ясни правила кое кога е – няма. Всички думи с „h“ се учат наизуст. Забавно, нали?
• Трето, съществуват буквосъчетания при гласните, които се произнасят като един гласен звук. Наричат се още дифтонги. Ето няколко примера със съответното произношение:

ai = e : aimer (обичам), vrai (истински)
au = o : jaune (жълт), aube (зора)
eau = o : beaucoup (много), eau (вода)
ei = e : beige (бежово), neige (сняг)

eu = ъю : jeune (млад), veux (искам)
ou = y : nouveau (нов), poule (кокошка)
oi = ya : noir (черен), boire (пия)
oï = ои : astéroïde (астероид)

аï = аи : mаïs (царевица)
ay = ей, еи : crayon (молив)

Това, което е изумително при изучаването на френски език, е колко бързо и леко ние „утаяваме“ в себе си правилата. На пръв поглед изглеждат многобройни и извънредно сложни, но колкото повече научаваме, толкова по-логични и естествени стават те. Това е единственото обяснение защо дори и в момента 280 милиона души говорят френски. Е, да, и защото е прекрасен, мелодичен, романтичен…

Още нещо интересно

Съществуват два звука, които са много често срещани в българския език и които никога няма да чуете във френския. Дали ще се досетите сами? Да, това са звуковете „ц“ и „ч“. Изумително е, че един цял език може да мине без тях, без да пострада като богатство и разнообразие. И като сме започнали с това сравнение, да видим разликите между българския и френския език:

Да, българският език е по-сложен от френския! И това не е свързано само с горната таблица. Всички статистики сочат, че много по-лесно е за българин да научи френски език, отколкото за французин да научи български. Добре, че не българският, а френският език се налага като официален език на Европейския съюз, нали? И това вече се оказва една основателна причина за неговото изучаване.

Ако вече сте убедени, че искате да се впуснете в това езиково предизвикателство, в образователен център „Йота“ опитният преподавател ще ви преведе през всички трудности, лингвистични капани и лексикални главоблъсканици. Разбира се, първата стъпка е азбуката.