Дните от седмицата на френски

Дните от седмицата – френски главоблъсканици

Lundi – понеделник

Mardi – вторник

Mercredi – сряда

Jeudi – четвъртък

Vendredi – петък

Samedi – събота

Dimanche – неделя

На пръв поглед – нищо особено. Изглеждат като стихотворение. И точно там е проблемът – твърде много си приличат!

Как да ги научим?

Като начало, нека подкрепим зрителната памет: препоръчваме да свържете имената на дните от седмицата с цветовете на дъгата.

След това разделете дните на три групи:

1. Lundi, Mardi, Mercredi
2. Jeudi, Vendredi
3. Samedi, Dimanche

Упражнявайте на глас, като стихотворение, като правите паузи между групите и си ги представяте цветни. Като стигнете до уикенда, представете си колко хубави преживявания може да имате в почивните дни и свържете тази емоция с думите събота и неделя.

Как се пишат?

Когато визираме дните от седмицата, ги пишем с малка буква. В допълнение запомняме, че всички те са от мъжки род. С главна буква обозначаваме дните празници, които са уникални и като такива биват приети като собствени имена – напр. leLundisaint, leMardigras

Има няколко тънкости при използването на дните от седмицата в изречения:

1. Добавяме le, когато говорим за дните по принцип:

Je déteste le lundi. (Аз мразя понеделниците.)

Le vendredi est mon jour préféré. (Петъкът е любимият ми ден.)

2. Добавяме le/les/tousles, когато става въпрос за навици и повторения:

Je vais au théâtre le samedi. (В събота ходя на театър.)

Les mardis, je joue au foot. (Във вторник играя футбол.)

Tousles dimanches on se promène autour du lac. (Всяка неделя се разхождаме около езерото.)

3. Добавяме le, когато пишем пълна дата:

Ils se sont mariés le dimanche seize mai. (Те се ожениха в неделя, шестнадесети май.)

4. Внимание – когато говорим за миналия или следващия вторник и т.н., не добавяме lе:

Jeudi, je t’attends à la gare. (В четвъртък те чакам на гарата.)

Dimanche, on était chez mamie. (В неделя бяхме при баба.)

5. Добавяме un, когато искаме да наблегнем на конкретния ден:

Mon fils est né un lundi. (Синът ми е роден в – един – понеделник.)

Какво означават?

Съвременните имена на дните от седмицата във френския език са от латински произход и са преминали през множество форми на опростяване през вековете. В смисъла си те са запазили връзката си с онези елементи от живота на древните, от чиято милост те са вярвали, че зависят – като най-влиятелните небесни тела или като божествата, които по един или друг начин са били свързани с тях.

Lundi – lunisdies – ден на Луната – във Франция, както и в България, това е първият ден от седмицата и същевременно първият работен ден за седмицата. Субективно, понеделникът не се свързва с много положителни емоции и се смята за доста депресивен. Неговата муза – Луната – е представена като меланхолична, носталгична, пасивна и потисната. Ярък пример за това е отговорът на въпроса „Comment çava ?“ (Как си?) – „Comme un lundi“ (Като в понеделник).

Mardi – Martis dies – ден на Марс, древния римски бог на войните, на младостта и на насилието. Енергийно денят вторник е агресивен, динамичен, първичен, но и лишен от мъдрост, заради спонтанността и припряността си. Вторникът във Франция се свързва и с чревоугодничеството заради празника leMardigras, който е много популярен и до ден днешен и на който се яде „блажно“, „тлъсто“, „мръсно“ за последен път преди 40-дневните Велики пости.

Mercredi – Mercuri dies – ден на Меркурий, древноримския бог на търговията и на крадците, посланик на боговете. Самото име на Меркурий (Mercurius) идва от латинското merx– товар, стока. Неслучайно и в България срядата е смятана за „деня на голямата работа“. Но който иска да му върви на този ден, е добре да остави плановете за него на самия Меркурий и да запази енергията си за неговите повели.

Jeudi – Jovisdies – ден на Юпитер, „краля на боговете“ – ден, който неслучайно е „осиновен“ от католическата църква за много от светите ритуални моменти като ден на смелост и на велики дела. За пример може да дадем leJeudisaint (Велики четвъртък) – един от основните дни празници на християнството.

Vendredi– Venerisdies – ден на Венера; този ден е повлиян от женската божествена енергия и то не чия да е! Денят се приема като силно емоционален, при това се интерпретира негативно – спомнете си leVendredisaintdesPâques (Велики четвъртък преди Великден) или vendredi 13 (петък тринадесети) – като се вярва, че всяка силна емоция е твърде крайна и мощна, за да е добра за здравето ни.

Samedi – sambati dies – ден на Шабат – в библейски смисъл това е бил седмият и последен ден от седмицата, ден „за сядане “, свят ден за почивка и за по-празнична трапеза (и единствен ден за консумация на месо при древните юдеи). В днешно време съботата във Франция е ден на спокойствие и отпускане, на възстановяване след работната седмица. Денят е притихнал, отдръпнат от ежедневния социалния кошер и търси възстановяване на връзката с вътрешния ни свят.

Dimanche – diesdominicus – ден на Бога и смятан през вековете за ден, посветен на Бога в пълния смисъл на думата. Неслучайно се ходи на църква точно в неделя. С времето това свято уважение е пренесено към близките и към семейството (или обратно?) и – подобно на България – във Франция това е ден за посещение на близките и за богати семейни трапези. Двата израза, свързани с този ден, го олицетворяват напълно: habits du Dimanche (неделни дрехи, празнични дрехи) и du Dimanche (израз за аматьор, за неопитен и несериозен човек).

В заключение се надяваме, че тази статия ви е била хем полезна, хем интересна! Очаквайте скоро и други теми в поредицата Френските главоблъсканици.