Езикознанието, което се изучава в училище, включва няколко дяла – фонетика, морфология, лексикология, синтаксис и стилистика. За учениците до седми клас най-важните анализи, които се налага да правят, са морфологичният и синтактичният.
Причината е, че формата на изпита на НВО след седми клас включва няколко въпроса, които предполагат отлични знания за частите на речта (морфология) и частите на изречението (синтаксис). Разбира се, в 5. клас учениците трябва да усвоят знания за фонетични анализ и за морфемния анализ, за да се научат да пишат правилно и да не допускат правописни грешки. Те обаче не са включени пряко във формата на изпита след седми клас.
На първо място учениците не трябва да бъркат части на речта с части на изречението. Следващата таблица ясно разграничава двете групи понятия и с кои дялове на езикознанието е свързано тяхното изучаване.
| МОРФОЛОГИЯ/ Морфологичен анализ | СИНТАКСИС/ Синтактичен анализ |
| Части на речта | Части на изречението |
| Съществително име
Прилагателно име Числително име Местоимение Глагол Наречие и др. |
Подлог
Сказуемо Определение Допълнение Обстоятелствено пояснение |
Морфологичният анализ се състои в определянето на граматичните признаци (характеристики) на частите на речта. От начален етап на обучението по български език до седми клас се разглеждат в детайли частите на речта като основни елементи на езика. Първият признак, по който се делят на две групи от по пет части, е дали се изменят, или не се изменят при различната си употреба. Ето как изглежда групирането:
| ЧАСТИ НА РЕЧТА | |
| ИЗМЕНЯЕМИ | НЕИЗМЕНЯЕМИ |
| Съществително име
Прилагателно име Числително име Местоимение Глагол |
Наречие
Предлог Съюз Частица Междуметие |
Когато трябва да направим морфологичен анализ на посочена дума или на думите в цяло изречение, записваме винаги с малка буква и в колона, а срещу всяка част на речта се отбелязват граматичните й характеристики.
Пример:
Днес ще уча по български език.
днес – наречие за време
ще уча – глагол, 1 л.,ед.ч., бъдеще време
по – предлог
български – прил. име (относително), м.р., ед.ч., нечленувано
език – същ. нар. име, м.р., ед.ч., нечленувано
За да се направи безпогрешен и пълен морфологичен анализ на частите на речта в българския език, е необходимо да се знаят всички граматични признаци. В таблица ще представим всички характеристики на съществителното име, а след това ще дадем примери за по-голяма яснота. Задачата в края на статията е за онези, които искат да проверят своите знания.
| СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ |
| ВИД
· собствено(Иван, София, Дунав, Пирин и др.) – не се определят род и число · нарицателно(свобода, обич, небе, дърво, душа, учение и др.) |
| РОД
· м.р. (един) – учител, поет, отбор, часовник · ж.р. (една) – жена, независимост, свобода, радост · ср.р. (едно) – момче, дете, слънце, пиле, шосе |
| ЧИСЛО
· ед.ч. – град, ученик, училище, топка · мн.ч. – градове, ученици, ущилища, топки |
| ОПРЕДЕЛЕНОСТ – дали съществителното е членувано
· м.р. – часовникА, часовникЪТ, конЯТ, конЯ (пълен и кратък член при имената от мъжки род) · ж.р. – женаТА, пролетТА, нощТА · ср.р. – детеТО, училищеТО, селоТО |
Пример (морфологичен анализ на съществително име):
слънцето – същ.нар.име, ср.р., ед.ч., членувано (-то)
Задача. Направете синтактичен анализ на съществителните имена от следното изречение:
Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак.
( „Косачи“, Елин Пелин)
Решение:
Марица – същ. собствено име
води – същ.нар.име, ж.р., мн.ч., нечленувано
удавници – същ.нар.име, м.р., мн.ч., нечленувано
спокойствие – същ.нар.име, ср.р., ед.ч., нечленувано
брегове – същ.нар.име, м.р., мн.ч., нечленувано
върби – същ.нар.име, ж.р., мн.ч., нечленувано
ракитак* – същ.нар.име, м.р., мн.ч., нечленувано
*ракитак – мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита.
ракита – вид храстовидна върба, която обикновено достига височина между 3 и 6 м
В поредица от текстове ще изясним как се прави морфологичен анализ на всяка една изменяема част на речта.
Related Posts
