Добрите социални умения позволяват на децата да се радват на по-добри връзки с връстниците си. Но ползите от здравите социални умения достигат далеч, отвъд социалното приемане. Децата с по-добри социални взаимодействия усещат ползите веднага.
Установено е, че добрите социални умения могат да намалят стреса при деца в детски заведения, училища и занимални.
Ползи от социалните умения
Социалните умения дават на децата широк спектър от предимства. Те са свързани с успех в училище и по-добри отношения с връстниците.
Установено е, че децата, които са по-добри в споделянето, слушането, сътрудничеството и спазването на правилата, са по-склонни да отидат в колеж и имат по-добри резултати в образованието и кариерата.
Добрите социални умения също могат да помогнат на децата да имат по-светло бъдеще и желания от всички родители успех в живота. Тези, които имат силни социални умения и могат да се разбират добре с връстници, вероятно ще се сприятеляват по-лесно и ще създадат по-трайни и силни приятелства.
Социалните умения са набор от умения, които се нуждаят от непрекъснато усъвършенстване, когато децата растат. Те не са нещо, което детето има или няма. Това са умения, които могат да бъдат научени и укрепени с усилия и практика.
Ролята на „споделянето“ при изграждане на социални взаимодействия
Готовността за споделяне на храна или играчка, според проучване направено за деца на двегодишна възраст, се проявява когато ресурсите им са в изобилие.
Децата на възраст между три и шест години обаче често са егоисти, когато става въпрос за споделяне на ресурси, които са им в дефицит.
До седем или осем години децата стават по-загрижени за справедливостта и са по-склонни да споделят. Децата, които се чувстват добре със себе си, често са по-склонни да споделят и това им помага да се чувстват добре.
Научаването на децата да споделят може да помогне за повишаване на самочувствието им.
Изграждане на „сътрудничество“ в групите
Сътрудничеството означава обединени усилия за постигане на обща цел. Добрите умения за сътрудничество са от съществено значение за успешното разбиране в общността.
Всяко дете ще трябва да си сътрудничи с другите деца на детската площадка, както и по-късно в класната стая или занималнята.
Сътрудничеството е важно и когато детето порасне. Повечето работни среди се развиват добре, поради способността на служителите да работят заедно като екип. Говорете за важността на екипната работа и как работата е по-добра, когато всички се включат. Сътрудничеството е от ключово значение и в романтичните отношения.
Да нучим децата да „слушат с разбиране“
Слушането означава наистина да се разбере това, което някой друг казва. То е значим компонент на здравословната комуникация. В края на краищата голяма част от обучението в училище зависи от способността на детето да слуша какво казва учителят.
Усвояването на материала, воденето на бележки и размисълът върху казаното става още по-важно, когато детето напредва академично. Даването на много възможности на детето да практикува слушане, може да засили това умение.
Да се създаде правилно отношение към „следване на указания“
Преди да можете да очаквате от детето ви да се справи добре с изпълнението на указания, от съществено значение е да давате правилно указания. Не давайте на малко дете повече от едно указание наведнъж. Не формулирайте указанията си като въпрос.
Питайки: „Би ли подредила играчките, сега?“ означава, че децата ви имат възможност да кажат „не“. След като дадете указания на децата си, помолете ги да повторят казаното от вас. Не забравяйте, че грешките са нормални – да се разсейват, да се държат импулсивно или да забравят какво трябва да правят. Вижте всяка грешка като възможност да им помогнете да усъвършенстват уменията си.
Уважаване към „личното пространство“
Важно е да научите децата как да уважават личното пространство на другите хора. Запознайте децата от малки с правила, които да ги насърчават да уважават личното пространство на другите хора – „Почукай, когато вратата е затворена“; „Не докосвай другите, докато говориш с тях“, са само няколко примера.
В процеса на израстване давайте необходимите инструктажи по въпросите на личното пространство. Научете децата си да стоят на една ръка разстояние от хората, когато говорят. Когато стоят на опашка, говорете за това колко близо да бъде до човека пред себе си или говорете за това да държи ръцете близо до себе си и т.н., правила формирани и приети в човешкото общество.
Осъществяване на „контакт с очите“
Добрият контакт с очите е важна част от комуникацията. Някои деца се боят да погледнат човека, с когото говорят. Независимо дали детето ви е срамежливо и предпочита да се взира в пода или просто няма да вдигне поглед, когато е погълнато от друга дейност, подчертавайте значението на добрия контакт с очите.
Използване на „добри маниери“
Казването „моля и благодаря“ и използването на добри маниери на масата могат да помогнат на детето ви да привлече заслужено внимание. Учителите, другите родители и други деца ще уважават добре възпитаното дете. Разбира се, преподаването на маниери понякога може да се превърне в трудна битка.
Важно е децата да знаят как да бъдат учтиви и уважителни вкъщи, когато са в домовете на други хора или в училище. Бъдете добър пример за подражание с маниерите си. Използвайте маниерите си винаги, когато общувате с други хора.
Напомяйте, когато децата ви забравят да използват маниери и ги хвалете, когато са постъпили учтиво.
Фактори, които подпомагат развитието на социалните взаимодействия в групите
Липсата на социални умения за взаимодействие с другите е възможно да доведат до силен стрес у децата. Когато те не могат да общуват ефективно с другите, това се влошава отношенията в групата.
За да развие богат набор от социални умения, детето следва да натрупа опит от общуване в различни социални общности, а родителите биха могли деликатно да го насочват към сферите, в които то да трупа социалния си опит.
Първият фактор са взаимоотношенията с връстниците и преди всичко желанието на детето да участва в тях. Трябва да се насърчава стремежа към нови контакти и желание за сътрудничество, за интензивна и добронамерена комуникация.
Влиянието на връстниците от групата се изразява в моделите на сравнение и в подкрепата. Връстниците могат да бъдат мярката, с която детето съпоставя своето поведение и прави оценка на личностните си качества. Пътят на сравнението с връстници довежда до изграждането на самооценка.
Вторият фактор са родителските модели на поведение и примерът, който родителите дават на децата си. Това е базата, върху която се градят социалните умения. Наблюдавайки поведението на своите родители, детето разбира смисъла и ползите и се научава как да го използва. Семейството има най-голямо влияние върху развитието и възпитанието на детето.
Related Posts
