За „Ева, която расте и се смалява“ или за НВО по БЕЛ 7. клас 2023
„Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се – горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете. Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще ходим с Лили да играем въздушен хокей.
Пъхам четката за зъби в устата си и се сещам, че съм забравила да си напиша домашното по математика. Лоша работа.“
Това е началото на разказа „Ева, която расте и се смалява“ на Иванка Могилска, който седмокласниците трябваше да преразказват на изпита на националното външно оценяване по български език и литература.
Всяка година „падналият“ се текст предизвиква обществеността да коментира, да анализира и да оценява. Нерядко се чуват възгласи против избрания разказ /или откъс/, защото бил … тук можете да добавите всякакви негативни квалификации. Обикновено гамата е богата и пъстра. Разбира се, чуват се и положителни оценки, но като цяло се усеща едно недоволство, породено от убеждението, че… „децата ще се затруднят.“
В последна сметка изпитът е момент в живота, който се очаква да бъде лесен за онези, положили достатъчно усилия и отделили много време да се подготвят за всеки отделен елемент от изпитния формат. Преразказът (немалка негова част) изисква целенасочена работа в часовете по БЕЛ, допълнителни упражнения и… пак упражнения.( както и допълнителни курсове за подготовка по БЕЛ 7 клас)
Да, оценяването стъпва най-вече върху запаметяването на текста – последователност на епизодите, имената на героите, ключови думи и изрази.
Но в своята същност добрият преразказ представлява една добре разказана история, която носи и своите послания. Именно тук се крие разликата между добрите и отличните преразкази.
А за да се създаде една добра история (устно или писмено), се изискват много и различни умения.
На първо място е богатството на езика и способността да създаваме смислени текстове, а не поредица от изречения, които нямат връзка помежду си, но носят информацията от оригинала. Защото на кого ще му е интересно да чете едни и същи по структура изречения – подлог, сказуемо, пряко допълнение, непряко допълнение, обстоятелствено пояснение?!
Ето защо в шести и седми клас се въвежда понятието синтактична синонимия и учениците се учат да построяват разнообразни по състав изречения. Доброто познаване на синтаксиса служи не само да посочваме действието и неговия вършител, а за нещо по-важно – да умеем да изграждаме различни по конструкция изречения, така че текстовете, които създаваме, да имат вътрешна динамика, да се „четат лесно“, да не бъдат скучни.
За отличен преразказ учениците трябва не само да прилагат нормите на съвременния книжовен български език, но и умело да се придържат към стила на оригиналния текст (диалектни думи, жаргон и т.н.).
Много често липсата на знание на определени думи води до груби лексикални грешки, които често внасят комичен елемент и се причисляват към т.нар. „ученически бисери“.
Един такъв пример е преразказ върху фрагмент от главата „Пипи посреща важен гост“, в която бащата на Пипи се завръща от остров Корекоредут. Томи и Аника молят капитан Дългия чорап да се облече като крал и той се появява, като „в едната си ръка държеше копие, а в другата — щит.“
Ученикът, който не успява да си представи копието и щита и няма ясна представа, че крал на остров едва ли има модерни оръжия, преразказва как бащата се появява, „като в едната ръка държи сабя, а в другата – пушка.“ Разбира се, проверяващият се забавлява с въображението на ученика, но не му поставя желаната отлична оценка.
Този пример е категорично доказателство, че да се създаде отличен преразказ на непознат текст, се изисква продължителна подготовка, която не включва само работа по стандартната учебна програма, но и допълнителни творчески задачи и упражнения за създаване на различни по вид писмени текстове.
И най-вече четене на книги! Опитът на учителите по български език и литература показва, че четящите ученици с лекота пишат съчинения и преразкази, защото естествено са усвоили възможностите на езика и още по-естествено го използват. За тях писането се превръща в удоволствие, а често и в игра!
Именно това е целта на преподавателите в образователен център „Йота“ – писането да се превърне в процес, който носи радост, удоволствие и събужда въображението. Процес, който не стресира, а релаксира.
Но за да се стигне до това, ни чака работа! Заповядайте!
Related Posts
