Неслучайно Александър Теодоров-Балан нарича глагола „слона на българската граматика“. Глаголна система в българския език е сложна и отличаваща се с уникални звена, станали факт в хода на нейното развитие.
За да осмислят учениците всички граматични категории, свързани с глагола като част на речта, са необходими няколко учебни години целенасочена и задълбочена работа с учител.
Добър период за започване на тази работа, фокусирана върху частите на речта /в частност върху глагола/, е началото на шести клас. За тази цел образователен център „Йота“ предлага целогодишен курс за шестокласници по български език и литература, воден от квалифициран преподавател.
Граматичните характеристики на глагола са:
- Основна форма
- Лице
- Число
- Спрежение
- Време
- Наклонение
- Залог
- Вид
В следващите редове ще разгледаме накратко някои от граматичните характеристики на глагола, за да се придобие по-ясна представа защо са необходими допълнителни часове по български език.
Основна форма
За разлика от другите езици, които днес децата ни изучават (английски, френски, немски), в българския език няма отделна форма, наречена инфинитив. Основната форма на глагола (тази, с която го откриваме в речниците) е в първо лице, единствено число, сегашно време /1 л., ед.ч., сег. вр./.
Поради факта, че в езика ни има глаголи от свършен и от несвършен вид /да купя – купувам/, често учениците не успяват да посочат основната форма. Ето защо алгоритъмът включва няколко стъпки: образуване на първо лице, единствено число, бъдеще време, след това премахване на частица „ще“, за да остане основната форма на глагола.
Лице и число
Тези две категории са най-лесни за осмисляне от учениците, въпреки че се наблюдава известно затруднение при определяне на лицето. Ако обаче се започне рано с разнообразни упражнения, чийто фокус да бъде определяне именно на лицето и числото на глаголните форми, това в по-късен етап се превръща в автоматизирана дейност.
Спрежение
Глаголите в българския език се разделят на три групи по отношение на спрежението. За да се определи правилно спрежението на глагола е необходимо да се спрегне в сегашно време, трето лице, единствено число.
Окончанието на глаголната форма в това лице, число и време е определящо за попадането на глагола в първо, второ или трето спрежение. Глаголите от първо спрежения са онези, чието окончание в 3 л., ед.ч., сег.вр. е -Е; второ спрежение – окончание – -И; трето спережение – -А/-Я.
Глаголни времена
Девет са глаголните времена в българския език. От 1. до 12. клас се изучават обаче само седем, които ще обобщим в следната таблица:
| ГЛАГОЛНО ВРЕМЕ | СПРЕЖЕНИЕ | |
| ПРОСТИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА /една дума/ | 1.Сегашно време | чета, четеш, чете, четем, четете, четат |
| 2. Минало свършено | четох, чете, чете, четохме, четохте, четоха | |
| 3.Минало несвършено | четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха | |
| СЛОЖНИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА /от две или повече думи/ | 4.Бъдеще време | ще чета (+) няма да чета (-) |
| 5.Минало неопределено | чел съм, чел си, чел е, чели сме, чели сте, чели са | |
| 6.Минало предварително | бях чел, беше чел, беше чел, бяхме чели, бяхте чели, бяха чели | |
| 7. Бъдеще време в миналото | щях да чета (+) нямаше да чета (-) |
За да могат успешно да се разпознават формите на глаголните времена, опитните учители знаят, че това се постига с решаването на разнообразни тестови задачи. Необходими са доста упражнения, за да се затвърдят знанията.
Научаването на системата на глаголните времена и осмислянето на тази граматична характеристика предполага по-лесното овладяване на знанията по граматика на чужд език. Ето защо езиковите гимназии изискват висок резултат именно на изпита по български език.
Отличното представяне гарантира успешно научаване на избрания чужд език – английски, немски, френски, италиански и др.
Ето защо записването на курсове или т.нар. частни уроци се оказва не без значение. Хорариумът по роден език се оказва недостатъчен в учебната програма.
На първо място учениците трябва да чуят теорията, но на следващия етап е необходимо да минат през множество упражнения (за които често не достига времето в училище), за да придобият трайни знания. Понякога това не се случва в шести клас, а е необходимо да продължат със същия интензитет и задълбоченост да се занимават с глаголната система и в 7. клас.
Разбира се, допълнителните занимания по БЕЛ за седмокласници е дългогодишна традиция, която има своите защитници и противници, но е факт, че без допълнителна подготовка учениците не могат да постигнат онази задълбоченост и онова разбиране на езика като система, които са необходими, за да се преодолее успешно първото по-голямо препятствие за нашите децата – изпитите за национално външно оценяване по български език и литература и по математика в края на 7. клас.
За успешната подготовка на учениците образователен център „Йота“ предлага целогодишен курс за 7. клас по български език и литература.
Related Posts
