Топ 10 най-често срещани правописни грешки и как да ги избегнем

За да избегнат правописните грешки, е необходимо да се направят две неща, които обаче не са еднократен акт, а представляват дълъг и сложен процес, изискващ концентрация и отдаденост.

Първото е да се чете много – всякаква литература, като се има предвид, че художествените текстове освен да ни помагат да усвояваме правилата на езика, развиват нашето въображение и ни отварят очите за неподозирани светове.

Второто необходимо условие за успех в правописа е целенасочената работа с правилата и фиксиране на вниманието върху често допусканите грешки.

Ето десет от тях, подбрани от преподавателя, водещ курсовете по български език и литература в „Йота“ център.

1. Съчетанията -иа-, -еа- и -ио- в средата на думи от чужд произход:

Примери: милиард, италианец, официален, материален, идеален, милион, стадион и др.

Изключения: християни, християнски, софиянец, плеяда

2. Главна буква при съставни собствени имена – с главна буква се изписва само първата съставка, ако останалите не са собствено име.

Примери: Трети март, Нова година (Честита Нова година!), Горна баня, Нови хан, Българска академия на науките, Министерство на образованието, Софийски университет, Стара планина, Черно море, Индийски океан, Златни пасъци

Ако една от другите съставки е собствено име, тя се изписва също с главна буква.

Примери: Велико Търново, Стара Загора, Горни Лозен, Горна Оряховица, Черни Вит, Северна България

3. С главна буква се пишат притежателни прилагателни имена.

Примери: Вазов разказ, Ботево стихотворение, Алеков пътепис, Дарвинова теория и др.

4. Ако са две съставките на притежателното прилагателно, и двете се изписват с главна буква и полуслято.

Пример: Елин-Пелинов разказ, Иван-Вазово произведение, Рило-Родопски масив и др.

5. С малка буква се изписват прилагателни имена, завършващи на -ски и образувани от собствени имена. Ако се включват и двете имена, то те се изписват с малка буква и слято.

Прумери: ботевски стих, елинпелиновски свят, вазовски стил, геомилевски стил и др.

6. С главна буква и слято се пишат сложни съществителни за празници и градове.

Примери: Димитровден, Великден, Йордановден, Гергьовден, Асеновград, Ивайловград, Свиленград, Димитровград и др.

7. Слято се пишат прилагателни, образувани от нюанс и основен цвят.

Примери: бледожълт, яркочервен, снежнобял, тъмносин, светлорозов, тревистозелен, нежнолилав и др.

8. Полуслято се пишат прилагателни имена, образувани от два равностойни цвята.

Примери: черно-бял, жълто-оранжев, синьо-зелен, розово-лилав и др.

9. Полуслято се пишат съществителни и прилагателни имена, ако съдържат числително име, изписано с цифри.

Примери: 100-годишнина, 50-годишен, 5-етажен, 10-метров, 24-каратов

Ако числителното е изписано с думи, има два варианта:

• числително име, състоящо се от една дума – пише се слято: пететажен, петдесетгодишнина, седемметров и т.н.
• числително име, състоящо се от повече думи – пише се разделно: двадесет и пет годишен, тридесет и пет годишнина, двадесет и три метров, сто и един етажен и т.н.

10. Отрицателна частица НЕ се пише разделно при три случая:

• с глаголи: не знам, не мога, не искам, не разбрах
• с деепричастия: не четейки, не знаейки, не търсейки, не тичайки

Изключения: глаголи, които съдържат частица НЕ: нехая/ нехаейки, недовиждам/ недовиждайки, недочувам/ недочувайки и др.

• когато миналите деятелни причастие са сказуеми в изречението: не учел, не играли, не мислел (Той не мислел за бъдещето си.) и др.