За какво служи литературата

Едно от най-притеснителните и едновременно с това много важни неща в това да бъдем хора е, че не можем да разберем себе си много добре, а понякога и въобще.

Съзнанието ни често няма ясна картина за това какво се случва в душата ни, какви са скритите ни убеждения, които пораждат нежелани мисли и неразбираеми емоции. Тревожни сме и сякаш винаги очакваме с нетърпение… нещо.

Правим много грешки заради нашето всеобхватно непознаване на себе си. И не осъзнаваме, че те са породени именно от невежеството по отношение на нас самите.

Тук литературата може да помогне, защото в много случаи тя ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си! И може да ни предостави обяснение, по-точно от всяко (на което може би сме способни) за това какво вероятно се случва в съзнанието и в душата ни.

Четем винаги себе си

Френският писател Марсел Пруст, представител на модернизма, пише дълъг роман в началото на 20. век („По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 г.) за герои аристократи, живеещи във Франция. Към края на творбата си той изказва забележително твърдение. Романът му всъщност не е за тези отдалечени във времето хора, а за някой по-близо – за вас:

„В действителност всеки читател, докато чете, е читател на собственото си аз. Творчеството на писателя е просто един вид оптичен инструмент, който се предлага на читателя, за да му позволи да осъзнае какво без тази книга може би никога не би изпитал. И разпознаването от страна на читателя на собственото му аз в това, което казва книгата, е доказателство за нейната истинност.“

Но да се върнем на въпроса. За какво помага литературата?

• Помага ни да се фокусираме навътре в себе си. Това е особен вид концентрация.
• Големите писатели имат таланта да превръщат житейската мъглата в яснота.
• Колкото повече различни автори четем, толкова повече нараства разбирането ни за самите нас.
• Съпреживяваме с героите, което ни дава допълнителен житейски опит. С други думи – трупаме мъдрост.
• Четенето помага на присъствието ни – да бъдем тук и сега. А кое е по-важно от настоящият миг и неговата красота.

В курсовете по български език и литература за 7. и 12. клас преподавателите обръщат внимание и на други полезни аспекти на четенето на художествена литература.

Но ако имате нужда от още малко, за да се мотивирате, добавяме допълнително няколко точки, които убедително защитават тезата, че е важно да се чете. А понякога и животоспасяващо!

Литературата е полезна, защото:

• Помага ни да избягваме грешки, защото сме разбрали последиците от определени решения. Не ги вземаме!
• Изяснява ни чувството, наречено самота, което често се оказва илюзия. Ние никога не сме сами.
• Разкрива /посочва/ нашите амбиции, без да ни гледа с обвиняващ поглед на доброжелатели.
• Прави ни съзнателни за страха ни от авторитети (често си мислим, че нямаме такъв).
• Изважда на светло отчуждението ни от самите себе си или по-точно казано – сближава ни с нас самите.
• Превежда ни през най-тъмните кътчета на душата ни – тихо и бавно. Така откриваме, че е нормално да ги има, можем да ги приемем, заобичаме и станем цялостни.

И всичко това само за да ни помогне да видим СВЕТЛИНАТА в себе си!